| 184 | |||
| (за)гнать | |||
| наст. вр. или буд. вр. | (за)гоню | ||
| (за)гонишь | |||
| (за)гонит | |||
| (за)гоним | |||
| (за)гоните | |||
| (за)гонят | |||
| прош. вр. | (за)гнал | ||
| (за)гнала | |||
| (за)гнало | |||
| (за)гнали | |||
| повел. накл. | ед. ч. | (за)гони | |
| мн. ч. | (за)гоните | ||
| деепр. | наст. вр. | гоня | |
| прош. вр. | (за)гнав(ши) | ||
| прич. | действ. наст. вр. | гонящий | |
| страд. наст. вр. | гонимый | ||
| действ. прош. вр. | (за)гнавший | ||
| страд. прош. вр. | загнанный, гнанный | ||
| кр. ф. | м. р. | загнан, гнан | |
| страд. | ж. р. | загнана, гнана | |
| прич. | ср. р. | загнано, гнано | |
| прош. вр. | мн. ч. | загнаны, гнаны | |
|
© Eesti Keele Instituut
a-ü sõnastike koondleht
|