| 210 | |||
| (про)шептать | |||
| наст. вр. или буд. вр. | (про)шепчу | ||
| (про)шепчешь | |||
| (про)шепчет | |||
| (про)шепчем | |||
| (про)шепчете | |||
| (про)шепчут | |||
| прош. вр. | (про)шептал | ||
| (про)шептала | |||
| (про)шептало | |||
| (про)шептали | |||
| повел. накл. | ед. ч. | (про)шепчи | |
| мн. ч. | (про)шепчите | ||
| деепр. | наст. вр. | шепча | |
| прош. вр. | (про)шептав(ши) | ||
| прич. | действ. наст. вр. | шепчущий | |
| страд. наст. вр. | - | ||
| действ. прош. вр. | (про)шептавший | ||
| страд. прош. вр. | (про)шёптанный | ||
| кр. ф. | м. р. | (про)шёптан | |
| страд. | ж. р. | (про)шёптана | |
| прич. | ср. р. | (про)шёптано | |
| прош. вр. | мн. ч. | (про)шёптаны | |
|
© Eesti Keele Instituut
a-ü sõnastike koondleht
|