210 | |||
(про)шептать | |||
наст. вр. или буд. вр. | (про)шепчу | ||
(про)шепчешь | |||
(про)шепчет | |||
(про)шепчем | |||
(про)шепчете | |||
(про)шепчут | |||
прош. вр. | (про)шептал | ||
(про)шептала | |||
(про)шептало | |||
(про)шептали | |||
повел. накл. | ед. ч. | (про)шепчи | |
мн. ч. | (про)шепчите | ||
деепр. | наст. вр. | шепча | |
прош. вр. | (про)шептав(ши) | ||
прич. | действ. наст. вр. | шепчущий | |
страд. наст. вр. | - | ||
действ. прош. вр. | (про)шептавший | ||
страд. прош. вр. | (про)шёптанный | ||
кр. ф. | м. р. | (про)шёптан | |
страд. | ж. р. | (про)шёптана | |
прич. | ср. р. | (про)шёптано | |
прош. вр. | мн. ч. | (про)шёптаны |
© Eesti Keele Instituut
a-ü sõnastike koondleht
![]() |