| 241 | |||
| (за)вертеть | |||
| наст. вр. или буд. вр. | (за)верчу | ||
| (за)вертишь | |||
| (за)вертит | |||
| (за)вертим | |||
| (за)вертите | |||
| (за)вертят | |||
| прош. вр. | (за)вертел | ||
| (за)вертела | |||
| (за)вертело | |||
| (за)вертели | |||
| повел. накл. | ед. ч. | (за)верти | |
| мн. ч. | (за)вертите | ||
| деепр. | наст. вр. | вертя | |
| прош. вр. | (за)вертев(ши) | ||
| прич. | действ. наст. вр. | вертящий | |
| страд. наст. вр. | - | ||
| действ. прош. вр. | (за)вертевший | ||
| страд. прош. вр. | (за)верченный | ||
| кр. ф. | м. р. | (за)верчен | |
| страд. | ж. р. | (за)верчена | |
| прич. | ср. р. | (за)верчено | |
| прош. вр. | мн. ч. | (за)верчены | |
|
© Eesti Keele Instituut
a-ü sõnastike koondleht
|