241 | |||
(за)вертеть | |||
наст. вр. или буд. вр. | (за)верчу | ||
(за)вертишь | |||
(за)вертит | |||
(за)вертим | |||
(за)вертите | |||
(за)вертят | |||
прош. вр. | (за)вертел | ||
(за)вертела | |||
(за)вертело | |||
(за)вертели | |||
повел. накл. | ед. ч. | (за)верти | |
мн. ч. | (за)вертите | ||
деепр. | наст. вр. | вертя | |
прош. вр. | (за)вертев(ши) | ||
прич. | действ. наст. вр. | вертящий | |
страд. наст. вр. | - | ||
действ. прош. вр. | (за)вертевший | ||
страд. прош. вр. | (за)верченный | ||
кр. ф. | м. р. | (за)верчен | |
страд. | ж. р. | (за)верчена | |
прич. | ср. р. | (за)верчено | |
прош. вр. | мн. ч. | (за)верчены |
© Eesti Keele Instituut
a-ü sõnastike koondleht
![]() |