286 | |||
* täkestama | (за)зубрить* | ||
наст. вр. или буд. вр. | (за)зубрю | ||
(за)зубришь | |||
(за)зубрит | |||
(за)зубрим | |||
(за)зубрите | |||
(за)зубрят | |||
прош. вр. | (за)зубрил | ||
(за)зубрила | |||
(за)зубрило | |||
(за)зубрили | |||
повел. накл. | ед. ч. | (за)зубри | |
мн. ч. | (за)зубрите | ||
деепр. | наст. вр. | зубря | |
прош. вр. | (за)зубрив(ши) | ||
прич. | действ. наст. вр. | зубрящий | |
страд. наст. вр. | зубримый | ||
действ. прош. вр. | (за)зубривший | ||
страд. прош. вр. | (за)зубренный | ||
кр. ф. | м. р. | (за)зубрен | |
страд. | ж. р. | (за)зубрена | |
прич. | ср. р. | (за)зубрено | |
прош. вр. | мн. ч. | (за)зубрены |
© Eesti Keele Instituut
a-ü sõnastike koondleht
![]() |