| 286 | |||
| * täkestama | (за)зубрить* | ||
| наст. вр. или буд. вр. | (за)зубрю | ||
| (за)зубришь | |||
| (за)зубрит | |||
| (за)зубрим | |||
| (за)зубрите | |||
| (за)зубрят | |||
| прош. вр. | (за)зубрил | ||
| (за)зубрила | |||
| (за)зубрило | |||
| (за)зубрили | |||
| повел. накл. | ед. ч. | (за)зубри | |
| мн. ч. | (за)зубрите | ||
| деепр. | наст. вр. | зубря | |
| прош. вр. | (за)зубрив(ши) | ||
| прич. | действ. наст. вр. | зубрящий | |
| страд. наст. вр. | зубримый | ||
| действ. прош. вр. | (за)зубривший | ||
| страд. прош. вр. | (за)зубренный | ||
| кр. ф. | м. р. | (за)зубрен | |
| страд. | ж. р. | (за)зубрена | |
| прич. | ср. р. | (за)зубрено | |
| прош. вр. | мн. ч. | (за)зубрены | |
|
© Eesti Keele Instituut
a-ü sõnastike koondleht
|