| 288 | |||
| (за)торочить | |||
| наст. вр. или буд. вр. | (за)торочу | ||
| (за)торочишь | |||
| (за)торочит | |||
| (за)торочим | |||
| (за)торочите | |||
| (за)торочат | |||
| прош. вр. | (за)торочил | ||
| (за)торочила | |||
| (за)торочило | |||
| (за)торочили | |||
| повел. накл. | ед. ч. | (за)торочи | |
| мн. ч. | (за)торочите | ||
| деепр. | наст. вр. | тороча | |
| прош. вр. | (за)торочив(ши) | ||
| прич. | действ. наст. вр. | торочащий | |
| страд. наст. вр. | торочимый | ||
| действ. прош. вр. | (за)торочивший | ||
| страд. прош. вр. | (за)тороченный | ||
| кр. ф. | м. р. | (за)торочен | |
| страд. | ж. р. | (за)торочена | |
| прич. | ср. р. | (за)торочено | |
| прош. вр. | мн. ч. | (за)торочены | |
|
© Eesti Keele Instituut
a-ü sõnastike koondleht
|