| 295 | |||
| (за)гатить | |||
| наст. вр. или буд. вр. | (за)гачу | ||
| (за)гатишь | |||
| (за)гатит | |||
| (за)гатим | |||
| (за)гатите | |||
| (за)гатят | |||
| прош. вр. | (за)гатил | ||
| (за)гатила | |||
| (за)гатило | |||
| (за)гатили | |||
| повел. накл. | ед. ч. | (за)гати | |
| мн. ч. | (за)гатите | ||
| деепр. | наст. вр. | гатя | |
| прош. вр. | (за)гатив(ши) | ||
| прич. | действ. наст. вр. | гатящий | |
| страд. наст. вр. | гатимый | ||
| действ. прош. вр. | (за)гативший | ||
| страд. прош. вр. | (за)гаченный | ||
| кр. ф. | м. р. | (за)гачен | |
| страд. | ж. р. | (за)гачена | |
| прич. | ср. р. | (за)гачено | |
| прош. вр. | мн. ч. | (за)гачены | |
|
© Eesti Keele Instituut
a-ü sõnastike koondleht
|