295 | |||
(за)гатить | |||
наст. вр. или буд. вр. | (за)гачу | ||
(за)гатишь | |||
(за)гатит | |||
(за)гатим | |||
(за)гатите | |||
(за)гатят | |||
прош. вр. | (за)гатил | ||
(за)гатила | |||
(за)гатило | |||
(за)гатили | |||
повел. накл. | ед. ч. | (за)гати | |
мн. ч. | (за)гатите | ||
деепр. | наст. вр. | гатя | |
прош. вр. | (за)гатив(ши) | ||
прич. | действ. наст. вр. | гатящий | |
страд. наст. вр. | гатимый | ||
действ. прош. вр. | (за)гативший | ||
страд. прош. вр. | (за)гаченный | ||
кр. ф. | м. р. | (за)гачен | |
страд. | ж. р. | (за)гачена | |
прич. | ср. р. | (за)гачено | |
прош. вр. | мн. ч. | (за)гачены |
© Eesti Keele Instituut
a-ü sõnastike koondleht
![]() |